Научната конференция, посветена на трансфузионната хематология, събра водещи специалисти от различни институции, които представиха актуални изследвания и добри практики в областта. Темите, засегнати в рамките на събитието, обхванаха ключови аспекти като историята и развитието на кръводаряването, диагностиката и безопасността на дарената кръв, влиянието на пандемията от COVID-19 върху трансфузионната медицина, правните и комуникационните предизвикателства, както и ролята на медицинските специалисти в този процес.
Сред първите дискутирани теми беше тази за донорите на цяла кръв. Разгледани бяха историческите корени на кръвопреливането и как трансфузионната система се е развивала през годините. Специално внимание беше отделено на съвременните методи за мотивация на кръводарителите и социалните и комуникационни стратегии за насърчаване на доброволното кръводаряване. Обсъдени бяха и конфликтологичните аспекти в управлението на човешките ресурси в трансфузионните центрове, като се акцентира върху значението на екипната работа и ефективната комуникация в тези структури.
Един от най-важните панели бе този, посветен на изследването на дарената кръв. Представени бяха иновативни диагностични методи за скрининг на трансмисивни инфекции, като NAT тестовете, които са ключов фактор за гарантиране на безопасността на кръвните продукти. Обсъдено беше влиянието на специфични протромботични генетични фактори върху донорските тромбоцитни концентрати и тяхното въздействие върху здравето на реципиентите. Допълнително бе представен и опитът на Гърция в организирането на ефективни кръводарителски кампании и осигуряването на необходимите кръвни запаси.
Пандемията от COVID-19 неизбежно беше един от фокусите на конференцията. Разгледан беше опитът от добива на плазма от преболедували COVID-19 донори и използването ѝ за терапевтични цели. Представени бяха клинични случаи на пациенти с хемофилия, засегнати от вируса, както и влиянието на различните кръвни групи върху протичането на заболяването. Особено внимание бе отделено на анализа на трансфузионната терапия при пациенти с COVID-19, което предостави ценни изводи за подобряване на лечението в бъдеще.
Друг съществен панел бе посветен на клиничната трансфузионна практика, в който бяха разгледани имунохематологичната диагностика и трансфузионната терапия при алогенни трансплантации на хемопоетични стволови клетки. Анализиран беше ефектът на пандемията върху кръводарителската активност и възможностите за гарантиране на вирусната безопасност на кръвните продукти. В този контекст бяха представени и протоколи за масивна хемотрансфузия, както и проучвания на кръвногруповите разпределения сред пациентите в болничните заведения.
Конференцията също така обърна внимание на правните аспекти на кръводаряването и комуникационните стратегии за насърчаване на доброволните дарители. Обсъден беше въпросът за ролята на телефонните обаждания в мотивирането на кръводарителите и възможностите за по-ефективна комуникация с потенциалните донори.
Важен акцент беше поставен и върху ролята на медицинските специалисти в процеса на кръводаряване и кръвопреливане. Разгледани бяха подходите за подбор, квалификация и управление на специалистите по здравни грижи в трансфузионната система. Представени бяха анализи, свързани с възприемането на ролята на медицинските сестри в процеса на кръводаряване и тяхното значение за повишаване на доверието сред дарителите. Дискутирано беше и оптимизирането на имунохематологичната диагностика чрез автоматизирани системи, които значително подобряват точността и ефективността на лабораторните анализи.
Събитието предостави платформа за задълбочени дискусии, обмен на опит и представяне на иновативни решения в трансфузионната медицина. Чрез представените изследвания и клинични случаи конференцията допринесе за повишаването на информираността и подобряването на практиките в областта, като очерта бъдещи предизвикателства и възможности за развитие на кръвната система в България.
НАУЧНИТЕ ПРЕЗЕНТАЦИИ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА ВИЖТЕ ТУК
